Езерото Байкал – риби, лед и мистерии

Природа 7 ноември 2017 г. Обновена на 16 юли 2018 г.

Езерото Байкал без съмнение спада в категорията „изключително интересни места“. То не само държи няколко рекорда, но в дебрите на своите води крие уникални създания и може би дори мистериозно изчезналото злато на династията Романови.

Байкал: най-дълбокото езеро в света

Езерото Байкал държи не един рекорд: това е най-старото и най-дълбокото езеро в света, а също така най-големият природен резервоар на прясна вода. Освен това е едно от най-големите езера в света както по площ, така и по обем. Максималната дълбочина на езерото е 1642 метра, регистрирана през 1983 година.

Интересен факт е, че количеството вода в езерото Байкал е повече от това на Големите езера (на границата между САЩ и Канада), взети заедно. Има твърдения, че там се наблюдават миражи, точно както в пустинята. В ясен слънчев ден може да видите планина, кораб или дърво, но запътвайки се към тях ще се убедите, че сте се излъгали. Съществуват много факти и легенди за езерото, които го правят едно наистина невероятно интересно място!

Създаването на една легенда

Твърди се, че езерото Байкал се е образувало преди повече от 30 милиона години! Езерото се намира в своеобразна котловина, която е заобиколена от планински върхове и хребети. То обаче и днес продължава да се оформя. Районът е силно сеизмичен и земетресенията в околностите на Байкал са често срещано явление. На територията на езерото се намират 22 острова.

Риби в Байкал (и други интересни животни)

Разнообразната природа създава условия за живот на около 2 600 вида растения и животни, 2/3 от които са ендемични видове и се срещат само там. Най-известната риба е байкалският омул. Тя е важна част от икономиката тук: крехкото месо и особеният аромат я правят желан деликатес из цяла Русия. За съжаление, известността ѝ води до рязкото намаляване на популацията и застрашаване на омула от изчезване. Освен нея, в езерото се срещат както по-„обикновени“ видове (като лин, костур, есетра и щука), така и екзотични видове като хариус, много видове широкочелки, голомянки, байкалски сиг – много от които са уникални за Байкал риби. Друг известен обитател на водоема е нерпа. Това е единственият вид сладководен тюлен, който също е ендемичен за Байкал вид.

Мраз, лед и музика

Байкал се намира в южната част на Източен Сибир. Разбира се, още при споменаването на Сибир, първата асоциация на повечето хора е „студ“. И има защо! Климатът там е толкова суров, че от януари до май или юни водата в езерото замръзва почти изцяло. Леденият слой е достатъчно дебел, за да позволи преминаване с камиони по замръзналото езеро!

Повърхността на езерото обаче не навсякъде е гладка. Уникални за Байкал са своеобразните ледени шипове и плочи, изстърчащи по повърхността. Тези наподобяващи кристал образувания вдъхновяват мнозина от посетителите. А изобретателни музиканти дори свирят на тях!

Ако се интересуваш от интересни места на студено, прочети още за Ледения хотел в Швеция и финландските стъклени иглута с гледка към северното сияние.

Изчезналото съкровище на Романови

До Първата световна война Русия има третия най-голям златен резерв в света! По време на войната около 500 тона злато са преместени от столицата Санкт Петербург към вътрешността на страната, в град Казан, от съображения за сигурност. В края на войната обаче обстановката в страната се нажежава и малко по-късно избухва Октомврийската революция. Болшевиките завладяват все повече и повече територии, докато през лятото на 1918 триумфално завземат Казан.

„Който притежава ресурсите, той печели войната…“

Белогвардейците добре знаели това. Затова натоварили съкровището на влакова композиция и го изпратили на по-безопасно място: в Сибир. След няколко месечно преследване, златото било завзето от чешки наемници в Иркутск и предадено на Червената армия. Влаковете отново били натоварени и съкровището се завърнало на запад…

Само че… Липсвали около 200 тона злато. Според преданията, част от композицията пропаднала в езерото Байкал. И тази теория звучи твърде вероятно: на места Транссибирската железопътна линия минава досами водата. Ето защо мнозина и до днес търсят изгубеното царско съкровище из водите на езерото. Но местните знаят: